13:1 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
13:2 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
13:3 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
13:4 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
13:5 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13:6 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
13:7 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
13:8 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
13:9 А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
13:10 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
13:11 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
13:12 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
13:13 Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase