11:1 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
11:2 понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
11:3 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.
11:4 (Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;
11:5 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
11:6 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
11:7 Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
11:8 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
11:9 Но, ако някой мисли да се препира за това, – ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
11:10 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
11:11 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
11:12 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);
11:13 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
11:14 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
11:15 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.
11:16 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
11:17 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.
11:18 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
11:19 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
11:20 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
11:21 Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;
11:22 защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
11:23 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
11:24 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.
11:25 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
11:26 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
11:27 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
11:28 При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби.
11:29 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към нямите идоли, както и да ви водеха.
11:30 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
11:31 Дарбите са различни; но Духът е същият.
11:32 Службите са различни; но Господа е същият.
11:33 Различни са и действията; но Бог е същият. Който върши всичко във всичките човеци.
11:34 А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза.
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase