4:1 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
4:2 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
4:3 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:–
4:4 "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
4:5 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
4:6 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".
4:7 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
4:8 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.
4:9 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
4:10 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
4:11 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
4:12 понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
4:13 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
4:14 (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
4:15 Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
4:16 Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, –
4:17 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
4:18 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
4:19 Затова му се вмени за правда.
4:20 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
4:21 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
4:22 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
4:23 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
4:24 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
4:25 И не само това, но нека се хвалим и в скръбта си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase