109:1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
109:2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
109:3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
109:4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
109:5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
109:6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
109:7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
109:8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
109:9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
109:10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
109:11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
109:12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
109:13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
109:14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
109:15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
109:16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
109:17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
109:18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
109:19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
109:20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
109:21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
109:22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
109:23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
109:24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
109:25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
109:26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
109:27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
109:28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
109:29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
109:30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
109:31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase