Main Index: Bulgarian Bible

 

Psalms 49

[1] [2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10] [11] [12] [13] [14] [15] [16] [17] [18] [19] [20] [21] [22] [23] [24] [25] [26] [27] [28] [29] [30] [31] [32] [33] [34] [35] [36] [37] [38] [39] [40] [41] [42] [43] [44] [45] [46] [47] [48] [49] [50] [51] [52] [53] [54] [55] [56] [57] [58] [59] [60] [61] [62] [63] [64] [65] [66] [67] [68] [69] [70] [71] [72] [73] [74] [75] [76] [77] [78] [79] [80] [81] [82] [83] [84] [85] [86] [87] [88] [89] [90] [91] [92] [93] [94] [95] [96] [97] [98] [99] [100] [101] [102] [103] [104] [105] [106] [107] [108] [109] [110] [111] [112] [113] [114] [115] [116] [117] [118] [119] [120] [121] [122] [123] [124] [125] [126] [127] [128] [129] [130] [131] [132] [133] [134] [135] [136] [137] [138] [139] [140] [141] [142] [143] [144] [145] [146] [147] [148] [149] [150]

49:1 (По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

49:2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

49:3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

49:4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

49:5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

49:6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

49:7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

49:8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

49:9 Та да живее вечно И да не види изтление.

49:10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

49:11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

49:12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

49:13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

49:14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

49:15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

49:16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

49:17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

49:18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

49:19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

49:20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

 

Created with HTMLCompiler by BibleDatabase