9:1 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон*, а на гръцки се именува Аполион (*Т.е.: Погубител ).
9:2 Едното горко мина, ето, още две горки идат подир това.
9:3 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,
9:4 че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.
9:5 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.
9:6 И числото на воюващите конници беше двесте милиона; аз чух числото им.
9:7 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
9:8 От тия три язви, – от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, – биде избита третата част от човеците.
9:9 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.
9:10 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
9:11 също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.
9:12 И видях друг силен ангел, които слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове.
9:13 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,
9:14 извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.
9:15 И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, които каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.
9:16 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
9:17 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
9:18 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
9:19 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
9:20 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
9:21 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед: но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase