1:1 а богатият_— когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
1:2 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
1:3 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
1:4 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
1:5 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
1:6 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
1:7 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
1:8 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
1:9 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
1:10 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
1:11 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
1:12 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
1:13 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
1:14 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
1:15 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
1:16 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
1:17 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
1:18 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
1:19 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
1:20 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
1:21 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място ; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
1:22 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
1:23 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
1:24 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
1:25 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
1:26 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: +Да обичаш ближният си като себе си+, добре правите.
1:27 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase