1:1 Както ей сега казвахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
1:2 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
1:3 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
1:4 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа.
1:5 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.
1:6 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.
1:7 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и презовал чрез Своята благодат,
1:8 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,
1:9 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
1:10 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
1:11 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
1:12 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бог ви уверявам, че не лъжа).
1:13 После дойдох в сирийските и киликийските страни.
1:14 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
1:15 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
1:16 И славеха Бога поради мене.
1:17 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
1:18 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
1:19 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
1:20 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
1:21 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
1:22 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), – тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;
1:23 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
1:24 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase