1:1 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, – за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
1:2 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
1:3 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
1:4 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
1:5 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
1:6 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
1:7 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
1:8 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
1:9 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
1:10 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
1:11 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
1:12 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
1:13 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
1:14 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
1:15 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
1:16 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
1:17 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
1:18 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
1:19 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
1:20 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
1:21 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
1:22 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
1:23 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
1:24 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase