41:1 Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
41:2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
41:3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
41:4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
41:5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
41:6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
41:7 Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
41:8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
41:9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
41:10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
41:11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
41:12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
41:13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?
41:14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
41:15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
41:16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
41:17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
41:18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
41:19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
41:20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
41:21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
41:22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него.
41:23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
41:24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
41:25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
41:26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
41:27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
41:28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
41:29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
41:30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
41:31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
41:32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
41:33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
41:34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*.
Created with HTMLCompiler by BibleDatabase