Main Index: Bulgarian Bible

 

Genesis 22

[1] [2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10] [11] [12] [13] [14] [15] [16] [17] [18] [19] [20] [21] [22] [23] [24] [25] [26] [27] [28] [29] [30] [31] [32] [33] [34] [35] [36] [37] [38] [39] [40] [41] [42] [43] [44] [45] [46] [47] [48] [49] [50]

22:1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

22:2 И рече Бог : Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

22:3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

22:4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

22:5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

22:6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

22:7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак : Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

22:8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

22:9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.

22:10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

22:11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

22:12 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.

22:13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

22:14 И Авраам наименува това място Иеова-ире*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

22:15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

22:16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

22:17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

22:18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

22:19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

22:20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

22:21 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.

22:22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.

22:23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

22:24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

 

Created with HTMLCompiler by BibleDatabase